Сетих се днес за това стихотворение на Недялко Йорданов и реших да си го запиша тук, за да не го забравям повече.
Спектакъл
"Убийството на Гонзаго"
Актьори с глупави очи и мокра кожа.
И гледа смръщеният Крал от свойта ложа.
А там, зад златния фронтон, и на тавана,
и под картонения трон клечи охрана.
И авторът, от ужас бял, в костюма черен
мълви: "Ту би ор нот ту би" и стиска череп.
И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана...
Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!"
И Кралят стана. Не - лице, а бяла маска.
Стопкадър... Диша и мълчи... Не ръкопляска.
"Виж, Кралят стана!" – шепот глух като парола.
Обръща се и разгневен отмества стола.
Като опашка на змия как се измита
обърканата му и зла след него свита.
Е, Авторе, сега какво? – Уби Гонзаго.
Ти кой си – Хамлет? Молиер? или Живаго?
Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер?
И име – днес забравено, а утре – шлагер.
И днес - падение, позор. А утре – слава.
Актьорската ти трупа днес те изоставя.
Отиват си, но утре пак ще станат твои.
Днес – подлеци, а утре пак чрез теб герои.
Стърчи, разкъсана на две от меч – кулиса.
А зад кулисата мълчи една актриса.
Целувай мокрото лице, очите храбри
ти, мини-молиерживагохамлет!
И три подаръка й дай във свойта стая:
един – добър, един – жесток, един – на заем.
Ти дай й три пъти любов. Любов до болка,
луната щом направи пълна обиколка.
В стъклото – нощни, уморени пеперуди.
Плачът й в твоето ухо ще те събуди.
Солени капки ще се стичат по тавана.
И тя ще стане твоя свита и охрана.
Три думи тайно й кажи (какви, не зная)
една – добра, една – на кръст, една – до края.
Една-единствена – до свършека на дните...
А другото е суета на суетите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар