понеделник, 23 ноември 2009 г.

Carmina Burana

 КАРМИНА БУРАНА (Песни от Бойерн) е сборник от 254 поеми, открити през 1803 г. в абатство Бенедиктбойерн, Бавария, близо до Мюнхен.

Основната част на ръкописа е написана през 1230 г. върху 119 листа пергамент. През XIV век са добавени нови поеми във видимо различен формат. Оригиналният текст е разместен, предполага се, че има и изгубени поеми. Ръкописът съдържа осем миниатюри: Колелото на съдбата, Фантастичната гора, Влюбена двойка, сцени от историята на Еней и Дидона, сцена от пир и три сцени с различни игри: зарове, табла и шах.

Кармина Бурана е най-големият, запазен сборник с поезията на голиардите. Те са средновековни странстващи поети, които се наслаждават на плътските удоволствия, прекланят се пред природата и водят скитнически безделен живот по пътищата на Европа.  Основните мотиви в творчеството им са преходността на земните страсти и желания и лицемерието на светската и църковна власт. Те се обявяват срещу проблемите вътре в самата Църквата, като например провала на Кръстоносните походи и финансовите злоупотреби, свързани с тях. Дават израз на чувствата си чрез песни, стихове и представления. Повечето от текстовете им са на латински език и от тях лъха на еретизъм и бунт. Те имат за еталон древната литература и митология, с което демонстрират интелектуално превъзходство и аристократизъм.

Не е изяснен произхода на думата голиарди. Според някои идва от латинското gula, което значи лакомия. Голиардите определят наименованието си като произхождащо от името на митичния Епископ Голиас (от Голиат, убит от Давид според Библията), с когото се асоциират, като пияници - интелектуалци, осмиващи църковната и политическа върхушка. Много учени мислят, че названието се появява като определение за привържениците на френския философ, богослов и поет Пиер Абелар, споменаван като Голиат, в кореспонденцията между Св. Бернар от Клерво и папа Инокентий II. Други смятат, че произходът е от думата gailliard, което може да се преведе като човек, отдаден на светски удоволствия. 

Но да се върнем отново на Кармина Бурана. При някое от подрежданията миниатюрата Rota Fortunae, Колелото на Фортуна, е поставена като заглавна страница на сборника. Тя илюстрира двете най-известни поеми от сборника събрани под името Fortuna Imperatrix Mundi (Фортуна – Императрица на Света). На него е изобразена богинята Фортуна, въртяща своето колело, към което са прикрепени четири човешки фигури. До тях пише Regno, Regnavi, Sum sine regno, Regnabo – Управлявам, Управлявах, С управлението ми е свършено, Ще управлявам, като израз на преходността в живота.

За авторите на текстовете не се знае почти нищо. Само някои текстове се припознават от изследователите като съчинения на конкретни средновековни автори. Голям брой стихове принадлежат на антични поети: Овидий, Хораций, Ювенал. Две трети от текстовете обаче са запазени до наши дни само в този сборник. Това са най-вероятно текстове на голиарди и ваганди. Те били принудени да просят препитанието си, което вероятно е причината за това, че по-голямата част от „моралните“ песни осмиват именно скъперничеството. Авторите демонстрират добро познаване на античната митология, което безпроблемно комбинират с цитати от Библията: например в песен 194 се споменава Лией (едно от имената на Дионисий) редом до сватбата в Кана, на която Исус от Назарет превръща водата във вино. Ръкописът не е предназначен за четене от странстващи студенти, а като забава и развлечение на хора с теологическо и класическо образование.

 Може би най-голяма обществена популярност Кармина Бурана получава чрез едноименното произведение на немският композитор Карл Орф (1895г.-1982г.). Самият автор го определя като сценична кантата. Произведението е в двадесет и пет части за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър. За първи път произведението се изпълнява във Франкфурт през 1937 година и от тогава се налага като едно от най-познаваните и  предпочитани съвременни произведения. Следва опита ми за превод на български от оригиналния текст на латински и превода му на английски:

Фортуна – Императрица на Света

1. О, Фортуна, като луната си - постоянно в промяна,
винаги растяща или спадаща. Омразен живот,
първо труден и после лесен, както си го представиш,
нищета  и власт стопяваш като лед.

Съдба, чудовищна и празна, въртиш си колелото, надвиснала отмъстително.
С благосъстояние лъжовно и винаги нищожно, сенчесто
и забулено тровиш мене също. Сега като на игра
на голия си гръб нося твоето престъпление.

Съдба, в здраве и целомъдрие, заставаш срещу мен –
възнасяйки ме и смазвайки ме, винаги ме заробваш.
Така че, в този час, без да се бавиш, дръпни пулсиращата струна.
Откакто чрез вярата поваляш силните, всички ридаят с мен!

2. Оплаквам  раните си от Фортуна просълзен,
заради даровете, които ми направи,а после ми отне.
Истина е, дето пише – красива на Фортуна е косата,
но оказа се плешиво темето й на главата.

 На върха на щастието седях наперен,
преуспяващ ,  с пъстри цветове накичен.
В глупостта си се представях весел и благословен,
а сега се сривам от върха лишен от слава.

 Съдбата колелото завъртя. Надолу ме понася, унизен,
а друг изкачва се нагоре. Прекалено възвишен
седи отгоре кралят, а бездната го дебне!
Защото под оста на колелото пише: Царица  Хекуба*.

 -----------------------------------------------------------------------------

*Царица Хекуба е втора съпруга на Приам, царят на Троя. След като видяла мъртъв най-малкия си син Полидор, тя полудяла. Избола с пръсти очите на убиеца му - трака Полиместър и избила децата му. В лудостта си започнала да издава звуци като кучешки лай и боговете я превънали в кучка.

И текста в оригинал:

O Fortuna velut luna statu variabilis,
semper crescis aut decrescis; vita detestabilis
nunc obdurate et tunc curat ludo mentis aciem,
egestatem, potestatem dissolvit ut glaciem.

Sors immanis et inanis, rota tu volubilis,
status malus, vana salus semper dissolubilis,
obumbrata et velata michi quoque niteris;
nunc per ludum dorsum nudum fero tui sceleris.

Sors salutis et virtutis michi nunc contraria,
est affectus et defectus semper in angaria.
Hac in hora sine mora corde pulsum tangite;
quod per sortem sternit fortem, mecum omnes plangite!

Fortune plango vulnera stillantibus ocellis
quod sua michi munera subtrahit rebellis.
Verum est, quod legitur, fronte capillata,
sed plerumque sequitur оccasio calvata.

In Fortune solio sederam elatus,
prosperitatis vario flore coronatus;
quisquid enim florui felix et beatus,
nunc a summo corrui gloria privatus.

Fortune rota volvitur: descendo minoratus;
alter in altum tollitur; nimis exaltatus
rex sedet in vertice caveat ruinam!
nam sub axe legimus Hecubam reginam.

------------------------------------------------------------------------

Обобщени материали от Интернет и Wikipedia

 

1 коментар: