Carmina Burana

 КАРМИНА БУРАНА (Песни от Бойерн) е сборник от 254 поеми, открити през 1803 г. в абатство Бенедиктбойерн, Бавария, близо до Мюнхен.

Основната част на ръкописа е написана през 1230 г. върху 119 листа пергамент. През XIV век са добавени нови поеми във видимо различен формат. Оригиналният текст е разместен, предполага се, че има и изгубени поеми. Ръкописът съдържа осем миниатюри: Колелото на съдбата, Фантастичната гора, Влюбена двойка, сцени от историята на Еней и Дидона, сцена от пир и три сцени с различни игри: зарове, табла и шах.

Кармина Бурана е най-големият, запазен сборник с поезията на голиардите. Те са средновековни странстващи поети, които се наслаждават на плътските удоволствия, прекланят се пред природата и водят скитнически безделен живот по пътищата на Европа.  Основните мотиви в творчеството им са преходността на земните страсти и желания и лицемерието на светската и църковна власт. Те се обявяват срещу проблемите вътре в самата Църквата, като например провала на Кръстоносните походи и финансовите злоупотреби, свързани с тях. Дават израз на чувствата си чрез песни, стихове и представления. Повечето от текстовете им са на латински език и от тях лъха на еретизъм и бунт. Те имат за еталон древната литература и митология, с което демонстрират интелектуално превъзходство и аристократизъм.

Не е изяснен произхода на думата голиарди. Според някои идва от латинското gula, което значи лакомия. Голиардите определят наименованието си като произхождащо от името на митичния Епископ Голиас (от Голиат, убит от Давид според Библията), с когото се асоциират, като пияници - интелектуалци, осмиващи църковната и политическа върхушка. Много учени мислят, че названието се появява като определение за привържениците на френския философ, богослов и поет Пиер Абелар, споменаван като Голиат, в кореспонденцията между Св. Бернар от Клерво и папа Инокентий II. Други смятат, че произходът е от думата gailliard, което може да се преведе като човек, отдаден на светски удоволствия. 

Но да се върнем отново на Кармина Бурана. При някое от подрежданията миниатюрата Rota Fortunae, Колелото на Фортуна, е поставена като заглавна страница на сборника. Тя илюстрира двете най-известни поеми от сборника събрани под името Fortuna Imperatrix Mundi (Фортуна – Императрица на Света). На него е изобразена богинята Фортуна, въртяща своето колело, към което са прикрепени четири човешки фигури. До тях пише Regno, Regnavi, Sum sine regno, Regnabo – Управлявам, Управлявах, С управлението ми е свършено, Ще управлявам, като израз на преходността в живота.

За авторите на текстовете не се знае почти нищо. Само някои текстове се припознават от изследователите като съчинения на конкретни средновековни автори. Голям брой стихове принадлежат на антични поети: Овидий, Хораций, Ювенал. Две трети от текстовете обаче са запазени до наши дни само в този сборник. Това са най-вероятно текстове на голиарди и ваганди. Те били принудени да просят препитанието си, което вероятно е причината за това, че по-голямата част от „моралните“ песни осмиват именно скъперничеството. Авторите демонстрират добро познаване на античната митология, което безпроблемно комбинират с цитати от Библията: например в песен 194 се споменава Лией (едно от имената на Дионисий) редом до сватбата в Кана, на която Исус от Назарет превръща водата във вино. Ръкописът не е предназначен за четене от странстващи студенти, а като забава и развлечение на хора с теологическо и класическо образование.

 Може би най-голяма обществена популярност Кармина Бурана получава чрез едноименното произведение на немският композитор Карл Орф (1895г.-1982г.). Самият автор го определя като сценична кантата. Произведението е в двадесет и пет части за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър. За първи път произведението се изпълнява във Франкфурт през 1937 година и от тогава се налага като едно от най-познаваните и  предпочитани съвременни произведения. Следва опита ми за превод на български от оригиналния текст на латински и превода му на английски:

Фортуна – Императрица на Света

1. О, Фортуна, като луната си - постоянно в промяна,
винаги растяща или спадаща. Омразен живот,
първо труден и после лесен, както си го представиш,
нищета  и власт стопяваш като лед.

Съдба, чудовищна и празна, въртиш си колелото, надвиснала отмъстително.
С благосъстояние лъжовно и винаги нищожно, сенчесто
и забулено тровиш мене също. Сега като на игра
на голия си гръб нося твоето престъпление.

Съдба, в здраве и целомъдрие, заставаш срещу мен –
възнасяйки ме и смазвайки ме, винаги ме заробваш.
Така че, в този час, без да се бавиш, дръпни пулсиращата струна.
Откакто чрез вярата поваляш силните, всички ридаят с мен!

2. Оплаквам  раните си от Фортуна просълзен,
заради даровете, които ми направи,а после ми отне.
Истина е, дето пише – красива на Фортуна е косата,
но оказа се плешиво темето й на главата.

 На върха на щастието седях наперен,
преуспяващ ,  с пъстри цветове накичен.
В глупостта си се представях весел и благословен,
а сега се сривам от върха лишен от слава.

 Съдбата колелото завъртя. Надолу ме понася, унизен,
а друг изкачва се нагоре. Прекалено възвишен
седи отгоре кралят, а бездната го дебне!
Защото под оста на колелото пише: Царица  Хекуба*.

 -----------------------------------------------------------------------------

*Царица Хекуба е втора съпруга на Приам, царят на Троя. След като видяла мъртъв най-малкия си син Полидор, тя полудяла. Избола с пръсти очите на убиеца му - трака Полиместър и избила децата му. В лудостта си започнала да издава звуци като кучешки лай и боговете я превънали в кучка.

И текста в оригинал:

O Fortuna velut luna statu variabilis,
semper crescis aut decrescis; vita detestabilis
nunc obdurate et tunc curat ludo mentis aciem,
egestatem, potestatem dissolvit ut glaciem.

Sors immanis et inanis, rota tu volubilis,
status malus, vana salus semper dissolubilis,
obumbrata et velata michi quoque niteris;
nunc per ludum dorsum nudum fero tui sceleris.

Sors salutis et virtutis michi nunc contraria,
est affectus et defectus semper in angaria.
Hac in hora sine mora corde pulsum tangite;
quod per sortem sternit fortem, mecum omnes plangite!

Fortune plango vulnera stillantibus ocellis
quod sua michi munera subtrahit rebellis.
Verum est, quod legitur, fronte capillata,
sed plerumque sequitur оccasio calvata.

In Fortune solio sederam elatus,
prosperitatis vario flore coronatus;
quisquid enim florui felix et beatus,
nunc a summo corrui gloria privatus.

Fortune rota volvitur: descendo minoratus;
alter in altum tollitur; nimis exaltatus
rex sedet in vertice caveat ruinam!
nam sub axe legimus Hecubam reginam.

------------------------------------------------------------------------

Обобщени материали от Интернет и Wikipedia

 

2 минути култура

Сетих се днес за това стихотворение на Недялко Йорданов и реших да си го запиша тук, за да не го забравям повече.

Спектакъл
"Убийството на Гонзаго"

Актьори с глупави очи и мокра кожа.
И гледа смръщеният Крал от свойта ложа.

А там, зад златния фронтон, и на тавана,
и под картонения трон клечи охрана.

И авторът, от ужас бял, в костюма черен
мълви: "Ту би ор нот ту би" и стиска череп.

И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана...
Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!"

И Кралят стана. Не - лице, а бяла маска.
Стопкадър... Диша и мълчи... Не ръкопляска.

"Виж, Кралят стана!" – шепот глух като парола.
Обръща се и разгневен отмества стола.

Като опашка на змия как се измита
обърканата му и зла след него свита.

Е, Авторе, сега какво? – Уби Гонзаго.
Ти кой си – Хамлет? Молиер? или Живаго?

Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер?
И име – днес забравено, а утре – шлагер.

И днес - падение, позор. А утре – слава.
Актьорската ти трупа днес те изоставя.

Отиват си, но утре пак ще станат твои.
Днес – подлеци, а утре пак чрез теб герои.

Стърчи, разкъсана на две от меч – кулиса.
А зад кулисата мълчи една актриса.

Целувай мокрото лице, очите храбри
ти, мини-молиерживагохамлет!

И три подаръка й дай във свойта стая:
един – добър, един – жесток, един – на заем.

Ти дай й три пъти любов. Любов до болка,
луната щом направи пълна обиколка.

В стъклото – нощни, уморени пеперуди.
Плачът й в твоето ухо ще те събуди.

Солени капки ще се стичат по тавана.
И тя ще стане твоя свита и охрана.

Три думи тайно й кажи (какви, не зная)
една – добра, една – на кръст, една – до края.

Една-единствена – до свършека на дните...
А другото е суета на суетите.

Винаги готов!

Искам да изкажа искрени събoлезнования на роднините на Стоян Балтов. Вчера (14.01.2009г.), изминаха 40 дни от нелепата смърт на 20-годишен младеж в Студентски град. По името на незаконната дискотека, пред която бе убит студентът, България изпадна в амнезия. Отново. "Добрата" новина бе, че народът е готов за протест. 

Винаги имаме поводи да се оплакваме - от шефа, от времето, от мача, от правителството. Абе от много неща можем да се оплачем. Студентите (за тях по-късно) организират протест срещу състоянието в Студентски град. Млекопроизводтителите стачкуват за държавни субсидии. Други производители, еколози, ученици, бабаити, сеирджии - всички се обединиха в желанието си да протестират. Чух един призив, нещо от типа: няма значение за какво стачкувате - елате пред Парламента. И о, боже! То се случи!

Деца нападнат полицаи. Полицаи нападат деца. Равносметката - 160 души в ареста. Родителите са възмутени. Те с готовност разказват пред всякакви камерите как децата им са бити до кръв. Каква е тази държава, в която полицаите бият деца? - питат те. Събраната от кол и въже тълпа имаше желание да бъде забелязана. Медиите очакваха "нещо да стане". Ами получи се - кой за 5 минути слава, кой за 50 лева доходи. Всички искаха да ги дават по телевизията. Добре се получи - показаха ни. 

Държавата ни не е нормална. В нормалните държави децата ходят на училище. Тях ги наказват, като им отнемат правото да ходят на училище. В нормалните държави родителите не пускат децата си да протестират срещу правителството, щото са непълнолетни и така или иначе не гласуват.  В нормалните държави посегателство срещу полицай се наказва с цялата строгост на закона. А в нашата - полицаи бият деца. 

Глупост след глупост. Глупостта която чух днес бе, че с бездействието си полицаите са предизвикали агресията срещу тях. Не дай си боже, ако се беше случило обратното, дали някой щеше да каже, че полицаите са "предвидяли" възможността за агресия и са разгонили тълпата? Не ми се вярва - полицейския произвол щеше да е "непредизвикан". 

Целият протест ми напомня шегичка, виц, който чух при други вълнения: Събрали се циганета пред Парламента и викат: Искам! Искам! Искам! Излиза депутата и ги пита: Какво искате вие, бе? - Каквот' дадеш, бе бате - бил отговора. 

Мисля, че май забравихте - протестът беше панахида. 40 дни един млад човек не е между живите. С протести той няма да се върне. А грозно беше насилието. Защото тези младежи, които нападат полицаи, нямат чувство за отговроност и не зачитат формата на управление, каквато и да е тя.  Тези деца, които нападат полицаи,  те същите бият учителите си. Те бият и другарчетата си. И ги убиват. Именно те убиха Стоян, а сега плачем, че са ги били...

Родители, упреците са към вас. 

За църквата, циганите и други глупости

Ами да - аз съм всичко това, което тези хора не са. Не съм вярващ, не съм заблуден и аа, да - не съм циганин.

Гледах сутринта един репортаж на НоваТВ от Варна за група роми*, които недоволни от Българската православна църква, решили да създадат своя си, ромска църква. Причината за това е основателна - много от циганите в България не знаят Български. А имат право да слушат словото господне на майчиния си език. До този момент не знаех, че има емиграция на цигани към България. А и идея си нямам от къде идат майките им, че не говорят Български.

Един симпатичен, хиперактивен чичко каза, че те имали право да четат и изповядват библията на "европейския" език санскрит. За сведение "европейският" език санскрит е "езикът на древна Индия" (Уикипедия). А и аз не мога да разбера как така те са научили да говорят санскрит, а Българският им е сложен. Хем на Български се опитват да ги учат...

Отплеснах се, а репортажът има още какво да разкаже. След като разкараха буйния човечец, групата от религиозни роми решиха да покажат как превеждат 10-те божи заповеди на ромски. Супер! помислих си аз, тъй като винаги ми е интересно да научавам нови неща (а и не знам заповедите по ред на номерата).

Екзалтацията ми потъна в море от украински газ. Дори аз знам, че първата божа заповед е "да нямаш друг бог освен мен..." (идея си нямате, как ме дразни!), но проповедникът с 15-годишен стаж не успя да се сети. Повтаряше там, че не трябвало да се краде и да не искаш къщата на ближния си. И оооо! щях да забравя - бог е любов!!!

А ние всички знаем, че любовта е секс. Така че, стига да не крадеш и да строиш къщи, по-големи от на съседа, господ няма нищо против да произвеждаш деца, чийто майчин език да се различава от този на страната, в която живееш. А и да ти плащат. Щото ти може и да си санскритец, но тая държава в която живееш трябва да ти плаща. Щото твориш жителите й, които не говорят езика, не уважват порядките и няма да се променят, но са граждани на България.

Ами да - нервирам се. Винаги се нервирам, когато някой ми каже: Вие, Българите... Да се засегна ли трябва, да се извиня ли... чуствам се кофти, чуствам се малък.

__________________________________________________________________
*Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието на част от циганите (от гръцки асинганос - гадател, в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия). (Уикипедия)