2 минути култура

Сетих се днес за това стихотворение на Недялко Йорданов и реших да си го запиша тук, за да не го забравям повече.

Спектакъл
"Убийството на Гонзаго"

Актьори с глупави очи и мокра кожа.
И гледа смръщеният Крал от свойта ложа.

А там, зад златния фронтон, и на тавана,
и под картонения трон клечи охрана.

И авторът, от ужас бял, в костюма черен
мълви: "Ту би ор нот ту би" и стиска череп.

И мишеловката... Внимавай... Щрак! капана...
Гонзаго е убит... И шепот: "Кралят стана!"

И Кралят стана. Не - лице, а бяла маска.
Стопкадър... Диша и мълчи... Не ръкопляска.

"Виж, Кралят стана!" – шепот глух като парола.
Обръща се и разгневен отмества стола.

Като опашка на змия как се измита
обърканата му и зла след него свита.

Е, Авторе, сега какво? – Уби Гонзаго.
Ти кой си – Хамлет? Молиер? или Живаго?

Отровна шпага? Дървен кръст? Или концлагер?
И име – днес забравено, а утре – шлагер.

И днес - падение, позор. А утре – слава.
Актьорската ти трупа днес те изоставя.

Отиват си, но утре пак ще станат твои.
Днес – подлеци, а утре пак чрез теб герои.

Стърчи, разкъсана на две от меч – кулиса.
А зад кулисата мълчи една актриса.

Целувай мокрото лице, очите храбри
ти, мини-молиерживагохамлет!

И три подаръка й дай във свойта стая:
един – добър, един – жесток, един – на заем.

Ти дай й три пъти любов. Любов до болка,
луната щом направи пълна обиколка.

В стъклото – нощни, уморени пеперуди.
Плачът й в твоето ухо ще те събуди.

Солени капки ще се стичат по тавана.
И тя ще стане твоя свита и охрана.

Три думи тайно й кажи (какви, не зная)
една – добра, една – на кръст, една – до края.

Една-единствена – до свършека на дните...
А другото е суета на суетите.

Винаги готов!

Искам да изкажа искрени събoлезнования на роднините на Стоян Балтов. Вчера (14.01.2009г.), изминаха 40 дни от нелепата смърт на 20-годишен младеж в Студентски град. По името на незаконната дискотека, пред която бе убит студентът, България изпадна в амнезия. Отново. "Добрата" новина бе, че народът е готов за протест. 

Винаги имаме поводи да се оплакваме - от шефа, от времето, от мача, от правителството. Абе от много неща можем да се оплачем. Студентите (за тях по-късно) организират протест срещу състоянието в Студентски град. Млекопроизводтителите стачкуват за държавни субсидии. Други производители, еколози, ученици, бабаити, сеирджии - всички се обединиха в желанието си да протестират. Чух един призив, нещо от типа: няма значение за какво стачкувате - елате пред Парламента. И о, боже! То се случи!

Деца нападнат полицаи. Полицаи нападат деца. Равносметката - 160 души в ареста. Родителите са възмутени. Те с готовност разказват пред всякакви камерите как децата им са бити до кръв. Каква е тази държава, в която полицаите бият деца? - питат те. Събраната от кол и въже тълпа имаше желание да бъде забелязана. Медиите очакваха "нещо да стане". Ами получи се - кой за 5 минути слава, кой за 50 лева доходи. Всички искаха да ги дават по телевизията. Добре се получи - показаха ни. 

Държавата ни не е нормална. В нормалните държави децата ходят на училище. Тях ги наказват, като им отнемат правото да ходят на училище. В нормалните държави родителите не пускат децата си да протестират срещу правителството, щото са непълнолетни и така или иначе не гласуват.  В нормалните държави посегателство срещу полицай се наказва с цялата строгост на закона. А в нашата - полицаи бият деца. 

Глупост след глупост. Глупостта която чух днес бе, че с бездействието си полицаите са предизвикали агресията срещу тях. Не дай си боже, ако се беше случило обратното, дали някой щеше да каже, че полицаите са "предвидяли" възможността за агресия и са разгонили тълпата? Не ми се вярва - полицейския произвол щеше да е "непредизвикан". 

Целият протест ми напомня шегичка, виц, който чух при други вълнения: Събрали се циганета пред Парламента и викат: Искам! Искам! Искам! Излиза депутата и ги пита: Какво искате вие, бе? - Каквот' дадеш, бе бате - бил отговора. 

Мисля, че май забравихте - протестът беше панахида. 40 дни един млад човек не е между живите. С протести той няма да се върне. А грозно беше насилието. Защото тези младежи, които нападат полицаи, нямат чувство за отговроност и не зачитат формата на управление, каквато и да е тя.  Тези деца, които нападат полицаи,  те същите бият учителите си. Те бият и другарчетата си. И ги убиват. Именно те убиха Стоян, а сега плачем, че са ги били...

Родители, упреците са към вас. 

За църквата, циганите и други глупости

Ами да - аз съм всичко това, което тези хора не са. Не съм вярващ, не съм заблуден и аа, да - не съм циганин.

Гледах сутринта един репортаж на НоваТВ от Варна за група роми*, които недоволни от Българската православна църква, решили да създадат своя си, ромска църква. Причината за това е основателна - много от циганите в България не знаят Български. А имат право да слушат словото господне на майчиния си език. До този момент не знаех, че има емиграция на цигани към България. А и идея си нямам от къде идат майките им, че не говорят Български.

Един симпатичен, хиперактивен чичко каза, че те имали право да четат и изповядват библията на "европейския" език санскрит. За сведение "европейският" език санскрит е "езикът на древна Индия" (Уикипедия). А и аз не мога да разбера как така те са научили да говорят санскрит, а Българският им е сложен. Хем на Български се опитват да ги учат...

Отплеснах се, а репортажът има още какво да разкаже. След като разкараха буйния човечец, групата от религиозни роми решиха да покажат как превеждат 10-те божи заповеди на ромски. Супер! помислих си аз, тъй като винаги ми е интересно да научавам нови неща (а и не знам заповедите по ред на номерата).

Екзалтацията ми потъна в море от украински газ. Дори аз знам, че първата божа заповед е "да нямаш друг бог освен мен..." (идея си нямате, как ме дразни!), но проповедникът с 15-годишен стаж не успя да се сети. Повтаряше там, че не трябвало да се краде и да не искаш къщата на ближния си. И оооо! щях да забравя - бог е любов!!!

А ние всички знаем, че любовта е секс. Така че, стига да не крадеш и да строиш къщи, по-големи от на съседа, господ няма нищо против да произвеждаш деца, чийто майчин език да се различава от този на страната, в която живееш. А и да ти плащат. Щото ти може и да си санскритец, но тая държава в която живееш трябва да ти плаща. Щото твориш жителите й, които не говорят езика, не уважват порядките и няма да се променят, но са граждани на България.

Ами да - нервирам се. Винаги се нервирам, когато някой ми каже: Вие, Българите... Да се засегна ли трябва, да се извиня ли... чуствам се кофти, чуствам се малък.

__________________________________________________________________
*Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието на част от циганите (от гръцки асинганос - гадател, в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия). (Уикипедия)